Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 179

гр.Сливен, 09.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, ІІІ състав в публично заседание на единадесети февруари  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4510 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производство по реда на чл.145 АПК, вр. §19, ал.1 ЗИД АПК, вр.§4к, ал.7, вр.§4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ.

 Предмет на разглеждане е жалба на А.Б.Д. ***, депозирана чрез пълномощник против мълчалив отказ на кмета на Община Сливен за издаване на индивидуален административен акт – заповед по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ.

Жалбоподателката твърди, че на 01.10.2015г. подала искане до Общинска служба по земеделие Сливен с което, чрез тази служба до кмета на Община Сливен  да  се издадат документи, информация и писмено становище за признаване правото на собственост върху недвижими имоти собственост на Иван и Анка Дерменджиеви, съобразно Решение № 712 на ОСЗГ Сливен от 08.09.2003г. Сочи, че на 02.10.2015г. ОСЗГ Сливен  изпратила по компетентност искането до Община Сливен, която го приела, но досега не било сторено нищо.

Анализирайки законовите разпоредби на АПК жалбоподателката смята, че е налице мълчалив отказ на кмета на Община Сливен за издаване на административен акт по направеното от нея искане за признаване право на собственост върху недвижими имоти, собственост на нейни наследодатели, доколкото срока за произнасяне изтекъл на 16.11.2015г.

Според жалбоподателката този отказ бил незаконосъобразен, тъй като били налице предпоставките за издаване на документи, информация и писмено становище за признаване право на собственост върху недвижими имоти собственост на Иван и Анка Дерменджиеви, обективирани в Решение № 712 на ОСЗГ Сливен от 08.09.2003г.

Иска се отмяна на този мълчалив отказ и се претендират разноски.

Ответната страна депозирала отговор, с който оспорва жалбата.

Счита жалбата за недопустима, тъй като кметът на общината не бил компетентен да се произнася по искания за признаване право на собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ. Счита, че в случая не била приложима разпоредбата на § 4к ал.7  ПЗР  ЗСПЗЗ, както приел Административен съд Сливен. Според тази норма възстановяването, съответно придобиването на право на собственост върху новообразуваните имоти, се извършвало със заповед на кмета на общината, в която се индивидуализирали съответните имоти, въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти по чл.28. ал.4 ППЗСПЗЗ или лицата биха могли да претендират за такива заповеди при наличие на влязъл в сила план за новообразувани имоти. Твърди, че за м.”.Гюргюнлюка", селищно образувание гр.Сливен, където се намирали имотите, описани в искането на жалбоподателката, със заповед №РД-11-09-02/27.02.2003г. на Областен управител на област Сливен бил одобрен план на новообразуваните имоти и помощен план към него. Заповедта била обнародвана в ДВ бр.30/ 01.04.2003г.

В помощния план на местността не били установени границите на имот на наследниците на Иван и Анка Дерменджиеви. Липсвали данни за наличието на бивш собственик на претендираните имоти, както и изобщо липсвала информация, че Иван и Анка Дерменджиеви  били собственици на имоти, които попадали в обхвата на плана и които в последствие да бъдат възстановени по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Като наследник на Иван и Анка Дерменджиеви, А.Б.Д.  следвало да се яви на анкетиране и да посочи точните граници на имота си, което не било направено, поради което тези имоти не били отразени на плана.

Освен това ответникът сочи, че от представените документи не се установявала по безспорен начин идентичност между описания имот - нива от 7 дка и имоти с №№ 3860, 3867, 3868, 3872, 3871 и 3873, собствеността върху които претендирала жалбоподателката. В този смисъл тя не  доказала собственост и не  индивидуализирала имота, за който искала да й бъде признато право на собственост.

Към настоящия момент бил налице одобрен с влязла в сила заповед план на новообразуваните имоти, в който вероятно имало непълнота или грешка, т.е. била приложима разпоредбата на § 4к. ал.8  ПЗР  ЗСПЗЗ. Съгласно чл.28в  ППЗСПЗЗ влезлият в сила план на новообразуваните имоти можел да се изменя в случаите по § 4к. ал.8  ПЗР ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл.28б, ал.11 ППЗСПЗЗ - Агенцията по кадастъра. Следвало да се проведе предвидената процедура за отстраняването им, а не да се отправя искане за признаване право на собственост.

Ответникът сочи още, че жалбоподателката настоявала с искането си да й бъдат издадени документи, в това число и информация, както и писмено становище, за което не били налице основания за издаване на акт по ЗСПЗЗ. В първата си част това искане представлявало по същество искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ. По втората част от молбата (за писмено становище по случая), административният орган нямал задължение да се произнесе, тъй като становището не представлявало индивидуален административен акт по смисъла на АПК

По изложените съображения ответникът счита, че не бил налице мълчалив отказ, а  жалбата била недопустима.

Иска се от съда оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 712/08.09.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Сливен било признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Иван и Анка Дерменджиеви в стари реални граници на три недвижими имота, между които и нива от 7.000 дка, находяща се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в гр.Сливен, в м.”Гюргюнлюка”. С протокол - решение № 36/26.10.1955г.  на комисия по ТПС  била отчуждена от наследниците на Иван Дерменджиев тази нива от 7 дка и причислена към държавен поземлен фонд. Част от тази земя била раздадена за безвъзмездно ползване на други лица по реда на ПМС № 21/31.02.1963г., видно от протокол № 1/ 08.04.1963г.

Жалбоподателката е единствена към момента наследница на Иван Стефанов Дерменджиев и Анка Тодорова Д. / тяхна внучка/. В преписката са налице и документи, от които се установява, че някои от ползвателите подали документи за изготвяне на оценки и съответно за изкупуване на ползваните от тях земи. Със Заповед № РД-15-456/19.06.2001г. на кмета на Община Сливен била назначена комисия, на основание §62, ал.1 ПЗР ППЗСПЗЗ, която да разгледа постъпилите заявления по § 61 ПЗР ППЗСПЗЗ на ползвателите с права по §4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ.

Със Заповед № РД-11-09-02/27.02.2003г. на Областен управител на област Сливен бил одобрен план на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, м.”Гюргюнлюка”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр.Сливен, общ.Сливен.

С депозирано искане до кмета на Община Сливен, молителката и настояща жалбоподателка А.Д. поискала да й бъде възстановена собствеността върху имоти с №№ 3860; 3867;3871; 3872 и 3873 по кадастралната карта на м.”Каменка” в гр.Сливен, селищно образувание „Изгрев”, предишна м..”Гюргюнлюка”, като част от имот, собственост на наследодателите на молителката и признато право на възстановяване в стари реални граници, а по отношение на имоти с №№ 3868 и 3871 да й бъде изплатено обезщетение, заплатено на общината от ползвателите, изкупили ползваните от тях части от целия имот. Наред с тези искания молителката-настояща жалбоподателка поискала и достъп до обществена информация, като й бъдат издадени редица, изброени от нея документи.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена директно пред съда /Административен съд гр.Сливен, препратена по компетентност на СлРС/ от правно легитимиран субект, имащ интерес от обжалване на мълчалив отказ на административен орган за издаване на индивидуален административен акт и в сроковете, визирани в чл.57 АПК.

По същество жалбата е основателна.

По направеното от заявителя искане не е налице произнасяне на кмета на Община Сливен, който се явява компетентния орган, с оглед обстоятелството, че имотите, по отношение на които се иска издаване на заповед за възстановяване собственост и изплащане на обезщетение се намират на територията на общината. Мълчаливият отказ е бездействие на администрацията при положение, че административния орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК е индивидуален административен акт, приравнен на изричен такъв  и подлежи на съдебен контрол, при който съда следва да прецени неговата законосъобразност.

Разпоредбата на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28а ППЗСПЗЗ повелява, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразувани имоти / тези по §4 от същия закон/ се извършва със заповед на кмета на общината, съдържаща определени реквизити и приложение- скица, която заповед се съобщава по реда на ГПК, а се обжалва по реда на АПК. Обстоятелството, че жалбоподателката не се е явила при анкетирането и не е установила идентичност на имота на наследодателите си с имотите, включени в плана за новообразуваните имоти не освобождава административния орган от произнасяне по заявеното искане. Напротив при липса на предпоставките за издаване на акт с положителен за заявителя резултат, респ. наличието на един изричен отказ за възстановяване правото на собственост върху частта от имота, неизкупен от ползвателите, респ. заплащане на обезщетение за изкупените части от имота биха обусловили правен интерес за жалбоподателката за водене на последващ грждански процес с предмет установителен иск за собственост по отношение на свободните незаети имоти. При липса на предпоставките, административния орган може да постанови мотивиран отказ. Изискването за писмено произнасяне е една от  гаранциите за законосъобразност на акта, а излаганите мотиви са задължителен елемент от писмената форма на индивидуалния административен акт. Именно от мотивите от една страна се съди за съображенията на органа взел конкретното решение, а от друга страна не препятстват правото на защита и съдебния контрол за законосъобразност на акта.

В конкретния казус, с оглед характера на нормативната уредба, съображенията на органа да откаже да издаде заповед не могат да се предполагат. Предвид спецификата на административните актове по ЗСПЗЗ, съдебният контрол  е ограничен до установяване на наличните предпоставки за окончателното произнасяне с нарочен административен акт от страна на компетентния орган, но не и до неговото съдържание. Правомощието на кмета на общината по §4, ал.7, вр. чл.28а ППЗСПЗЗ е категорично определено, като материална и териториална компетентност, с оглед функциите на кмета по регулиране на административни отношения с предмет земеделски земи на територията на съответната община. Съдът не би могъл да реши въпроса по същество, респ. да задължи органа да издаде позитивен за жалбоподателя акт.

Що се отнася до възраженията на двете страни, касателно неиздаване на изричен писмен акт, съобразно ЗДОИ, районен съд не е компетентен да разгледа и реши в тази част жалбата, а е обвързан, с оглед § 19 ЗИД АПК единствено по отношение въпросите, поставени във връзка със ЗСПЗЗ.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че мълчаливия отказ на кмета на Община Сливен по отношение на искането на заявителя в частта, касаеща възстановяване собственост върху имоти, по §4 ЗСПЗЗ, респ. заплащане на обезщетение на собственик от ползватели, изкупили части от тези имоти, за които няма издаден акт се явява незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материално правните разпоредби на ЗСПЗЗ и бива отменен. Преписката бива върната на административния орган за изрично произнасяне с акт по искането на жалбоподателя.  Съдът намира, че следва да определи едномесечен срок на административния орган за произнасяне по искането, в който срок да бъдат събрани всички необходими доказателства, вкл.и геодезическа експертиза, в случай на необходимост.

Предвид изхода на спора Община Сливен дължи разноски на жалбоподателката за водене на процеса в размер на 390 лв., от които 380 лв. платен адвокатски хонорар и 10 лв.,платена държавна такса.

 

Ръководен от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на  Община Сливен да се произнесе по искане Вх. № Рд-13-2412/01.10.2015г. на Общинска служба по земеделие-Сливен, Вх.№ 2400-1920/02.10.2015г. на Община Сливен, депозирано от А.Б.Д., ЕГН:********** *** за издаване на заповед по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, вр.чл.28а ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху новообразувани имоти по кадастралната карта на м.”Каменка”, селищно образувание „Изгрев”, бивша м.”Гюргюнлюка” в гр.Сливен и съответно присъждане на обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Сливен за произнасяне по искането, съобразно указанията на съда по приложението на закона в срок до един месец от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на А.Б.Д., ЕГН:********** *** сума в размер на 390 лв. (триста и деветдесет лева), деловодни разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                             

                            

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: