Р Е Ш Е Н И Е  № 1087

 

гр. Сливен, 22.12.2014 год.

 

               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ – ми граждански състав в публично заседание на пети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря А.В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3565 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:   

  Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за полагащо се трудово възнаграждение и обезщетение за неизплатен годишен отпуск, намиращи правното си основание в разпоредбите на чл.128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, с обща цена на исковете 644.70 лв.

  Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор № 5 от   14.11.2012 г. е назначена на длъжност „склададжия” в ответното дружество „Дием и сие” ЕООД, с основно трудово възнаграждение 290 лв., което било променяно според увеличаване на минималната работна заплата за страната. Към момента на напускане на работа заплатата й била в размер на 340 лв., но останали неуредени финансови задължения от страна на ответното дружество, изразяващи се в незаплатени заплати за месец март и април 2014 г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г.   

              Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение, представляващо чистата сума за месец март в размер на 240.40 лв., чистата сума за месец април в размер на 48.80 лв., ведно с обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за 2013 г. в размер на 279 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск 5 работни дни за 2014 г. в размер на 76.50 лв., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 07.04.2014 г.  до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за законна лихва за забава, считано от 07.04.2014 г.

            В предоставения на ответната страна едномесечен срок при условията на чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от представителя на ответното дружество, с който счита молбата за допустима, но моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не оспорва, че трудовия договор на ищцата е прекратен на 07.04.2014 г. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като сочи, че възнагражденията са платени на четири пъти месечно, като ведомостите се подписват от работника по-късно. Твърдят, че ищцата е използвала годишния си отпуск за 2013 и за 2014 г.             

          В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа иска и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

 В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани. 

 От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

 Не е спорно, че страните са били в трудовоправни отношения, произтичащи от сключен трудов договор № 5 от 14.11.2012 г., като ищцата е била назначена на длъжността „склададжия”, като при напускане на работа трудовото й възнаграждение е било в размер на 340 лв.

  От представените два броя справки по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 20388123020107/15.11.2012 г. и изх. № 20388143006055/07.04.2014 г. е видно, че е подадено уведомление за промяната в трудовия договор между страните.

   По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице разяснява, че от представената Разчетно-Платежна ведомост на ответното дружество за март 2014 г. и месец април 2014 г. е видно, че работната заплата за месец март и април 2014 г. е начислена, но не е изплатена на ищцата и възлиза на 240.40 лв. за месец март 2014 г. и 45.79 лв. за месец април 2014 г. След извършена проверка в счетоводните документи не й била предоставена молба от Н.Р. и за платен годишен отпуск за 2013 – 2014 г., както и писмена заповед за отпуск, издадена от работодателя, както и разходно-оправдателни документи за изплатено обезщетение за неизползван отпуск за 2013 г. – 2014 г. В съдебно заседание разяснява, че на ищцата се дължи обезщетение в размер на 279 лв. за неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2013 г. и 76.50 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск 5 дни за 2014 г. 

По почин на ответната страна са разпитани двама свидетели, които познават ищцата, която работи на длъжност „склададжийка” в склада на сем. Георгиеви.  Свид. Драгнева твърди, че е присъствала при заплащане на заплатите на работниците в склада, което ставало ежеседмично.

Съдът не кредитира показанията на свид. Георгиев, тъй като е в близки отношения и тази фирма има фамилен характер с ответното дружество.

От така установената фактическа обстановка се направиха следните правни изводи:

Правното основание на иска е разпоредбите на чл.128 от КТ  и чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с Глава ХХV от ГПК.

Безспорно се установи по делото, че ответното дружество дължи на ищцата трудово възнаграждение за от м.март 2014 г. и м.април 2014г.  в общ размер на 286.19 лв., като за март е 240.40 лв., а за април 45.79 лв. Трудовото възнаграждение е начислено в разчетно платежните ведомости, но в тях липсва подпис на ищцата, че е получила трудовото си възнаграждение. Съдът приема, че ще следва да се уважи предявения иск в пълен размер 286.19 лева за периода от м.03.2014г. до м.04.2014г., което е видно от експертизата и направените в нея изчисления.  

         С оглед уважаване на претенцията за заплащане на дължимите трудови възнаграждения, съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2014 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че не следва да присъжда лихва от исканата дата 07.04.2014 г., тъй като това представлява мораторна лихва, а такава по делото не е поискана, не е посочена и не е допусната съдебна експертиза за това, поради което съда следва да уважи законната лихва, но считано от датата на исковата молба – 25.08.2014 г.

           По предявения иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ безспорно се доказа в производството, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск за 2013 и 2014година.  От експертното заключение се установи, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2013 г. е за 20 дни и е на стойност 279 лв., а за 2014 г. е 5 дни и стойността на обезщетението възлиза на 76.50 лв.

С оглед уважаване на претенцията за заплащане на дължимите трудови възнаграждения, съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2014 г. до окончателното й изплащане.

Не се доказа в производството възражението, направено от ответното дружество, че трудовото възнаграждение е заплатено в броя, както и възражението, че отпуска за 2013г. и 2014 г. е ползван от работника - ищцата.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 397.47 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на СлРС сумата от 200 лева представляваща държавни такси по предявените искове и 150 лв. за съдебно-икономическата експертиза.

            На основание чл.242, ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение относно присъдените на ищеца суми за трудово възнаграждение.

 

         Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА “ДИЕМ И СИЕ” ЕООД, с ЕИК 201394016, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Макгахан” № 2, представлявано от управителя Зорка Петкова Гърдева да заплати на Н.С.Р., с ЕГН  ********** ***, сума в размер на   286.19 лв. /двеста осемдесет и шест лева и 19 ст./, представляващи общия размер на незаплатените трудови възнаграждения за месеците март и април 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2014 година до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер иска до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани

        

         ОСЪЖДА “ДИЕМ И СИЕ” ЕООД, с ЕИК 201394016, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Макгахан” № 2, представлявано от управителя Зорка Петкова Гърдева да заплати на Н.С.Р., с ЕГН  ********** ***, сума в размер на  355.50 лв. /триста петдесет и пет лева и 50 ст./, представляващи обезщетение за неплатен годишен отпуск, както следва: за 2013 г. – за 20 работни дни сумата в размер на 279 лв., а за 2014 г. за 5 работни дни сума в размер на 76.50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2014 година до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.С.Р., с ЕГН  ********** *** против “ДИЕМ И СИЕ” ЕООД, с ЕИК 201394016, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Макгахан” № 2, представлявано от управителя Зорка Петкова Гърдева  за присъждане на законна лихва, считано от 25.08.2014 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА “ДИЕМ И СИЕ” ЕООД, с ЕИК 201394016, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Макгахан” № 2, представлявано от управителя Зорка Петкова Гърдева да заплати на Н.С.Р., с ЕГН  ********** *** направените разноски по делото в размер на 397.47 лв, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          ОСЪЖДА “ДИЕМ И СИЕ” ЕООД, с ЕИК 201394016, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Макгахан” № 2, представлявано от управителя Зорка Петкова Гърдева да заплати по сметка на Сливенски районен съд  сумата 200  лева, представляваща държавна такса и сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща платено възнаграждение за експерт.

 

          Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: