Р Е Ш Е Н И Е   1024

 

гр. Сливен, 08.12.2014 г.

               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ –ми граждански състав в публично заседание на седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря А.В., като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3265 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:   

            Правното основание на предявените искове е чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.

 Производството е образувано по предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в предвидения срок е подадено възражение от длъжника.

Ищцовото дружество твърди, че има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър” бл. 31, вх. Б, ап. 48 с титуляр на партидата ответника Г.К.Г..

Сочи се, че не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г., независимо от възникнало задължение, съгласно чл. 31, ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ВиК Сливен”, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на ДКЕВР.

  Излагат аргументи, че дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2127/2014 г. по описа на СлРС, като такава била издадена срещу длъжника за главница в размер на 1385.16 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода  от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г. на  адрес: гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър” бл. 31, вх. Б, ап. 48, мораторна лихва върху главницата 179.81 лв., натрупана към 16.12.2013 г., както и направените разноски в размер на 32.20 лв.

    Сочат, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

  Предвид изложеното молят съда да признае за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1385.16 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода  от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г. на  адрес: гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър” бл. 31, вх. Б, ап. 48, мораторна лихва върху главницата 179.81 лв., натрупана към 16.12.2013 г., както и направените разноски по ч.гр.д. № 2127/2014 г. по описа на СлРС в размер на 32.20 лв. Претендират присъждане на направените разноски в настоящото производство.

     Постъпил е писмен отговор от ответника при усл. на чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата молба. Сочи, че не са достоверни изложените обстоятелства и начислените суми са неправомерно увеличени, освен това изтъква, че не е собственик на апартамента, а бившата му съпруга живее там и той е рядко при нея. Поставя въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към представителя на ответното дружество. Моли да се отхвърли иска и да се начислят коректно сметките.

     В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник, който поддържа молбата и моли за уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

      Ответникът се явява в съдебно заседание и моли съда да отхвърли предявения иск. Представя епикриза за заболяването си и решение № 556/18.04.2008 г. по гр.д. № 2713/2007 г. по описа на ВКС София, от което е видно, че семейното жилище, представляващо апартамент № 48, в гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” бл. 31, вх. Б е предоставено на бившата му съпруга Красимира Йорданова Петрова.

     От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, в качеството му на доставчик на доставена и консумирана питейна вода е депозирало заявление на 13.05.2014 г. до Сливенски районен съд, за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника Г.К.Г. за доставена и консумирана питейна вода за имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Х. Димитър” 31, вх. Б, ап. 48 за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1442/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2127/2014 г., с която е осъден ответника да заплати сумата от 1 385.16 лв. представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода, мораторна лихва в размер на 179.81 лв., изтекла до 16.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски по ч.гр.д. № 2127/2014 г. по описа на СлРС в размер на 32.30 лева.  

Представени са от ищцовото дружество карнети, удостоверяващи отчетеното количество консумирана вода на обекта, които са оспорени от ответника. В някой карнети има и положен подпис, а в по-голямата част няма подпис, а има писмено отразяване със следния текст: „Има хора, но не отключват вратата, както и „таксиметров шофьор № 28” такси „Перфект” пред мен затвори вратата” и др.

Представен е констативен протокол от 22.03.2013 г., от който е видно, че е дадено предписание за смяна на студения водомер и смяна на топлия водомер. Същият е подписан от свидетел Петрова и подписан от комисия.

Представено е и Предписание за отстраняване на неизправност на водомера от 22.03.2013 г. , както и двустранен протокол за демонтаж и монтаж на водомер от 16.04.2013 г., в който са описани показанията на водомера и фабричния номер и пломбата.

От представеното решение № 556/18.04.2008 г. по гр.д. № 2713/2007 г. по описа на ВКС София е видно, че семейното жилище, представляващо апартамент № 48, в гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” бл. 31, вх. Б е предоставено на бившата му съпруга Красимира Йорданова Петрова.

В продължение на 6 години  не е променила паратидата, въпреки че ответникът продължава да обитава жилището. За това обстоятелство свидетелстват представените карнети.

По почин на ищцовата страна е разпитана инкасаторката посещавала обекта и съставила карнетите.  Същата свидетелства, че познава ответника и няколко пъти й е затварял вратата, разминавали се в асансьора. Свидетелства, че никога не е влизала до месец март 2013 г. в процесното жилище. Отчитала потреблението по Наредба № 4, съгласно която при липса на изряден водомер се начислява служебно количество потребление, като се завишава всеки месец с 1 куб.м., стартира в зависимост от колко човека живеят в жилището. Така приела карнета от предходната инкасаторка и започнала от 12 куб.м. по 6 куб.м. на човек. От април 2008 г. е повреден водомер и има подпис на 10 куб.м. по Наредба на всеки 3 месеца се завишават. Когато жилището е топлофицирано се стартира от 6 куб. на човек служебно начисляване на водоразход. Дава показания, че отчитат на жилище, а не на водомер. След многократно ходене от страна на инспектор до март месец инспектора е успял да влезе и има издадено предписание, водомера е сменен на 16.04.2013 г.

Основното възражение на абоната е, че той не е собственик, нито ползвател в процесния имот, поради което ищцовото дружество не следва да претендира сумите от бившия съпруг на актуалния собственик на имота, т.е. бившата съпруга.

Не е спорно, че ответника е бивш съпруг на обитателката и собственицата на имота, видно от представеното от ответника Решение № 556/18.04.2008 г. по гр.д. № 2713/2007 г. по описа на ВКС.

Спорно е това кой е обитателя на имота.

От събраните по делото доказателства се установи, че собственик на имота не е ответника, а неговата бивша съпруга от 2008 г. Също така се установи, че той рядко посещава жилището предимно през зимния период, тъй като живее във вила в покрайнините на града. От друга страна ВиК не доказаха по какъв точно критерий са начислявали това служебно количество потребление, както и поради каква причина е търсен ответника, в какво качество като собственик, като наемател, като ползвател.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно  от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

   Предявеният положително установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост на сумите.

  Между страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до настоящия момент, както и че са дължими. Ищецът е представил подробен опис на задълженията по фактури, от който е видно, че през процесния период по партидата на ответника. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищцовото дружество да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото ищцовото дружество при пълно и главно доказване следваше да установи, че ответникът е потребител на питейна вода.

Не е спорно, че потребителите на ВиК услуги на територията на гр. Сливен и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен са обвързани от Общите условия, приложени по делото.       

Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.30 - чл.40 от същата наредба.

Възможността дадено лице да придобие качеството потребител е разширена в ОУ на ВИК оператора, съгласно които потребител може да бъде и физическо лице, което ползва ВИК услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред ВИК оператора, че ВИК услугите ще се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми, като в тези случаи ВИК операторът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за ВИК услуги, начислени след сключване на договор за наем /Чл. 60. ал.1 от ОУ/.

Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл. 57, ал.1 от ОУ данни, между които и документ, удостоверяващ правото им на собственост или вещно право на ползване или писмена декларация - съгласие, а ал.2 от същият текст посочва, че ВиК операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец и представяне на документи, съдържащи данни за горепосочените идентификационните белези, и тогава когато правата на потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител, В и К операторът открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества - чл.57, ал.5 от ОУ.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 разпорежда, че лицето, придобило жилището по силата на договор, са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до оператора за промяна на партидата, като представят акт за собственост. В тези случаи операторът променя партидата на новия собственик, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето придобило собствеността на жилището по силата на акта.

В конкретния случай по делото не се представиха доказателства от които да е видно, че ответникът е потребител на ВиК услуги.

Установи се както от свидетелските показания, така и от представените карнети по партидата на ищеца, че потребяваната от абоната вода е отчитана от инкасаторите на ответното дружество, съобразно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от “ В и К - Сливен” ООД и Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като на абоната са начислявани по 16 куб.м., 19 куб.м., 21 куб.м. в продължение на няколко години.

Въпреки напомнената доказателствена тежест ищцовото дружество не направи доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да определи правилно ли е приложена наредбата и начислените количества съответстват ли на нормативните изисквания като период и стойности.

Не се установи, ответникът да притежава право на собственост, вещно право на ползване или да е бил страна по сключен договор за наем. Дори да се приеме, че периодично е бил в имота на бившата си съпруга, когато е зазлявал  здравословно през зимния период, то не е ясно поради каква причина служителите на ищцовото дружество след като подробно са обследвали, че в имота не живее ответника, а живее неговата бивша съпруга и то от преди 6 години защо не са предприели процедура по коригиране на масивите си с данни и уточняване на титуляра, абоната на партидата в съответствие с правния мир. Действително на въпрос по реда на чл. 176 от ГПК ответникът е отговорил, че е живеел във вилата, а зимата се е прибирал в жилището.

Това че в представените карнети за отчитане на потребената вода е било посочено неговото име, това не го прави потребител по смисъла на чл.2, т.1 от ОУ на ищеца, тъй като  отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител /чл. 21. ал.4/. Следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства, че ищецът е изпълнил разпоредбата на чл. 57 и 59 и е открил партида на името на ответника въз основа на представен документ, удостоверяващ правото и на собственост или вещно право на ползване върху имота, съобразно изискването на чл.63, ал.2 и чл.59. Не е осъществено прехвърляне на партидата и безспорно документалното водене на партидите е формално и е в нарушение на нормативната уредба и въз основа на него,което безспорно не може да направи ответника абонат на ВИК дружеството. Обстоятелството, че ответника живее от време на време предимно през зимния период и то само при условие, че бившата му жена благоволи да го допусне в имота си е без правно значение за казуса, защото за разлика от предходната уредба, настоящата правна такава не отчита този факт. Това би имало значение само при уреждане на вътрешните отношения между него и собственицата на имота. От свидетелските показания се установи, че имотът през процесния период е обитаван от бившата му жена. Свидетелката Бекова, която е била инкасатор за процесния период твърди, че никога не била влизала в процесния имот и го е отчитала по Наредба № 4 като за всеки месец е завишавала с 1 куб.м. потреблението. Самата тя свидетелства следното: „Започнах от 12 куб.м. по 6 куб.м. на човек. Тези служебни количества така ги приех да се начисляват от предходната инкасаторка и така продължих”, като на всеки три месеца завишавала количествата. Разяснява, че когато жилището било топлофицирано се стартирало по 6 куб.м. на човек служебно водоначисляване на разход.  Самата тя признава, че 2013 г. й отваряла собственицата, която била в имота.

От показанията на свидетелката става ясно, че е била в невъзможност да се снабди с информация за отчетеното количество и потребено такова в процесния имот. В същото време обаче свидетелката подробно в съдебно заседание разяснява точно механизма на отчитане и какво е отразила във въдения от нея карнет, като категорично не става ясно коя е причината произволно да бъдат написани количествата вода, като служебно начислена и защо е започнала служебно отчитане   в противоречие на установения начин указан от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Разпоредбата на чл. 35. (1) от тази Наредба  регламентира отчитането на водомерите да става с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.

Безспорно видно от отразените показания в карнета от разпитания свидетел в качеството на инкасатор е ставало на всеки един месец, което обаче е в пълно противоречие с отчитането при евентуален отказ от страна на потребителя, така както се твърди в исковата молба. Тежестта на доказване е на ищцовото дружество, което следваше да докаже, че е налице такъв отказ и че правилно са начислени количествата отразени в карнета. Не се доказа, че е налице правилно отчитане на служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.  Въпреки напомнената доказателствена тежест ищцовото дружество не направи искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да обследва дали служебно отчетените количества са съобразно цитираната вече Наредба № 4.  Законодателят е предвидил, че при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, а при евентуален отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице е длъжно да изпълни разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4, като състави протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Такъв протокол по делото, въпреки напомнената доказателствена тежест няколкократно включая и в с.з. и в доклада на съда не беше представен от страна на ищцовото дружество, формирало показанията на ответника.

От друга страна Наредба № 4 е чл. 35, ал. 6  (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г. , в сила от 17.08.2012 г.) са категорични, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Съдът намира, че ищцовото дружество и тук е действал в противоречие с регламентираното в Наредбата посочен в последния абзац и въпреки напомнената доказателствена тежест не е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническо заключение, която да даде заключение правилно ли операторът е определил служебния разход в процесното жилище.

От друга страна категорично е налице отново съществен пропуск от страна на ищцовото дружество, тъй като въпреки наличието на категорична уредба за начисляване на изразходваното количество вода съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредба № 4 изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35, за който вече подробно е разяснен този въпрос по-горе, като съгласно ал. 2 от чл. 39 от Наредба № 4 при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, като разпределението на количеството вода по ал. 1 се извършва и заплаща, като се определя служебни данни равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета, а на този въпрос свидетелката Бекова отговори, че просто е заварила така данните от нейната предходна колежка и няма информация как точно са били начислени служебните количества вода от предходната й колежка, което е категорично доказателство за неприлагане на цитираната разпоредба при тези случаи при липса на водомер и респективно за ненадлежно и неправилно отчитане на количеството потребена вода.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцовото дружество не доказа правилността на начисляване на потребеното количество вода, тъй като въпреки разпределената доказателствената тежест по делото не доказа, че така посочените количества служебен разход на вода са определени съобразно правилата за това, произтичащи от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което съдът намира, че следва да отхвърли иска, като недоказан.  

Тъй като ответникът не е направил разноски по делото, съдът не следва да присъжда такива с оглед изхода на процеса.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено по отношение на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление Сливен, ул. „Шести септември” № 27, с ЕИК 829053806, представлявано от управителя Пламен Трифонов, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. "Г. Сава Раковски" № 19, ет. 3, чрез адв. К. ***, че Г.К.Г., ЕГН ********** ***  ДЪЛЖИ сумата от 1385.16 лв. /хиляда триста осемдесет и пет лева и 16 ст./, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода на адрес: гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър" бл. 31, вх. Б, ап. 48 за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г., мораторна лихва в размер на 179.81 лв. /сто седемдесет и девет лева и 81 ст./, изтекла към 16.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.05.2014 г. по описа на СлРС до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 2127/2014 г. в размер на 32.30 лв. /тридесет и два лева и 30 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: