Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 997

гр.Сливен, 02.12.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3087 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че със споразумение от 26.09.2013 г. ответното дружество признало размер на свои задължения към ищеца, в т.ч. по процесните фактури, като се задължило да извършва погасяване на общото си задължение от 89 939,73 лв. на ежеседмични вноски от по 2 000 лв.  Сочи се, че дружеството не изпълнило споразумението. За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, към което били приложени копия от фактурите и приемо-предавателни протоколи. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. 2191/2014 г. на РС – Сливен   и била издадена заповед за изпълнение. В законовия срок  длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило правния интерес на ищеца от водене на настоящото исково производство. Сочи се, че към момента  вземането не е погасено.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото сума в размер на 21 971,40 лв. главница по фактури с №№ 52171/23.01.2013г.; 52795/06.02.2013г.; 52863/07.02.2013г.; 54099/11.03.2013г. и на основание споразумение между страните от  26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2014г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 2 251,65 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, както следва: 1 977,64 лв. върху главницата от 19 200 лв. по фактура № 52171/23.01.2013г. за периода от 24.04.2013г. до 28.04.2014г.; 118,92 лв. върху главницата от 1 200 лв. по фактура № 52795/06.02.2013г. за периода от 08.05.2013г. до 28.04.2014г.; 118,59 лв. върху главницата от 1 200 лв. по фактура № 52863/07.02.2013г. за периода от 09.05.2013г. до 28.04.2014г.; 36,50 лв. върху главницата от 371,40 лв. по фактура № 54099/11.03.2013г. за периода от 11.05.2013г. до 28.04.2014г., както и сума в размер на 1 556,48 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2191/2014г. на СлРС.

Претендират се деловодни разноски за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователни предявените искове..

На първо място ответното дружество твърди, че спазвало задълженията си по споразумението с ищеца, по което се задължил ежемесечно да заплаща сума в размер на 2 000 лв. и последното плащане било извършено на 15.07.2014г. в размер на 5 000 лв. В случай, че не се приеме спазване на задълженията от страна на ответното дружество, алтернативно се оспорват исковете, като се сочи, че  липсват договорни отношения между страните по спора. Твърди се, че ответника не е поръчвал и приемал описаната във фактурите стока, както и, че в тях липсвал подпис на получател. В този смисъл фактурите не представлявали годно доказателствено средство, тъй като не съдържали необходимите реквизити и не доказвали договорни отношения.

Моли да бъдат отхвърлени предявените претенции, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.

В с.з.  ищцовото търговско дружество, редовно призовано  не се представлява от  представител по закон или пълномощие. С писмена молба от пълномощник на ищеца се пледира за уважаване на исковите претенции в пълния им предявен размер. Претендират се деловодни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано се представлява от представител по пълномощие, който намира исковете за неоснователни. Твърди, че е налице облигационна връзка между страните, която не била прекъсната, доколкото договорът не бил прекратен. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на  събраните по делото доказателства и доказателствени средства прие за установено  от фактическа страна следното:

Между двете насрещни страни в настоящия спор - търговци е сключен договор за продажба, въз основа на който ищцовото дружество се задължило да предаде / снабди/ ответното дружество /развиващо дейност, като многопрофилна болница за активно лечение/ със стока – различни консумативи за медицински цели.

По така съществуващите договорни отношения ищецът издал четири броя фактури, както следва:  фактура № 52171/23.01.2013г. на стойност 19 200 лв. с вкл. ДДС; фактура № 52795/06.02.2013г. на стойност 1 200 лв. с ДДС; фактура № 52863/07.02.2013г. на стойност 1 200 лв. с ДДС  и фактура № 54099/11.03.2013г. на стойност 371,40 лв.

В тези фактури е отразен вида на доставената стока, а към всяка една от тях има съставени приемо-предавателни протоколи, всички подписани от приело стоката лице.

На 26.09.2013г. в гр.София между страните е подписано споразумение, съгласно  което констатирали, че задължението на ответното дружество към ищцовото е в размер на 89 939,73 лв., подробно описано в приложение, неразделна част към споразумението. Ответникът се задължил плащането на задължението в горния размер да се извърши на части, като ответника заплаща вноски от по 2 000 лв. седмично по банков път по сметка на ищеца. Уговорено е, че ответното дружество при неизпълнение на задължението за ежеседмично плащане дължи и законната лихва за целия период на забавата от деня на настъпване на условието за изискуемост, съгласно договорите и/или фактурите за доставка до деня на окончателното плащане.

Въз основа на сключеното споразумение ответникът извършил превод по банков път за сума в размер на 5 000 лв. по сметка на ищеца на 15.07.2014г. С тази сума били погасени по-стари задължения на ответното дружество, както следва:  по фактура № 52830- 122,13 лв.; фактура №  52870 -513 лв.; фактура № 53052- 225 лв. и фактура № 52170 – 4 139,87 лв./арг. от счетоводна справка – л.38 от делото/. Тези  фактури обаче не се предмет на настоящото производство.                                                                   

На 15.05.2014г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 2191/2014г. по описа на СлРС, по което съдът издал заповед за изпълнение № 1495/19.05.2014г., с която разпоредил длъжника и настоящ ответник „МБАЛ Черноморска-Бургас”  ООД гр.Сливен да заплати на кредитора и настоящ ищец „Б.БРАУН МЕДИКАЛ” ЕООД гр.София следните суми: 21 971,40 лв.-главница за предоставени медицински стоки, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2014г. до изплащането й ; 2 251,65 лв.- лихва за забава, 484,46 лв. –държавна такса, платена в заповедното производство и 1 072 лв.- разноски за платен адвокатски хонорар в заповедното производство.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.

В хода на процеса е допусната, респ.назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесните четири броя фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното търговско дружество, като към момента на проверката задълженията по тях в общ размер на 21 971,40 лв. не са заплатени. Според вещото лице дължимата  законна мораторна лихва по фактурите е в общ размер на 2 251,60 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД са допустими - предявени са от правен субект- заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуване то на  вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В конкретния случай, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между страните договор за продажба и последващо споразумение, относно дължимите по договора суми. Касае се за двустранна търговска сделка, с оглед качеството на страните -  – продажба на движими вещи / медицински стоки/, за която законът не изисква специално сключен писмен договор. Фактурата е първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция и може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, ако съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – наименование и номер, дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 ДОПК на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име и фамилия на съставителя /чл.7, ал.1 ЗСч в редакция от 30.11.2012г., в сила от 01.01.2013г., ДВ бр.94 от 30.11.2012г. – приложима редакция към настоящия правен казус/.

По делото не е спорно обстоятелството, че между страните съществуват търговски взаимоотношения, досежно покупко-продажба на медицински стоки. Тяхната доставка до ответника и приемането им от него се установяват и от съставените и подписани приемо-предавателни протоколи към всяка една издадена фактура, както и от обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството, водено от ответника.

Установи се безспорно, че ответното дружество не е заплатило задълженията си към процесните четири броя фактури, респ. не е изпълнило задължението си да заплаща ежеседмично /а не както се твърди в отговора на исковата молба ежемесечно/ вноски в размер на 2 000 лв. до окончателно изплащане на всички задължения по всички извършени от ищеца доставки.

Следователно предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните за заплащане на дължима продажна цена на доставени от ищцовото дружество на ответника  движими вещи- медицински стоки е основателен и доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.

Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно, кумулативно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Върху главницата от 21 971,40 лв.  следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2014г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение по всяка една фактура.

В съответствие с установеното в чл.327, ал.1 ТЗ правило по принцип забавата настъпва на съответната дата на издаване на всяка една от фактурите, когато е извършено предаването на стоките. В процесния случай обаче във всяка една от фактурите е посочен падеж, като забавата настъпва денят следващ датата на падежа.

Според заключението  на вещото лице обезщетението за забава  за четирите броя фактури, с посочен за всяка една от тях период възлиза в общ размер на 2 251,60 лв. или с 0,05 ст. по –малко от претендирания размер. Тази разлика е минимална и вероятно се получава при закръгляне на сумите след десетичната запетая, но доколкото не е направено изменение на иска в посока на неговото намаление и за прецизност на съда искът следва да бъде уважен именно в размер на 2 251,60 лв. и отхвърлен до пълния ме предявен размер от 2 251,65 лв. Отхвърлителната част обаче не следва да се отрази върху цялостното присъждане на разноските на ищцовото дружество, поради нейната незначителна част в размер на 0,05 ст.

Ето защо и с оглед изхода на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати разноските, сторени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 2191/2014г. на СлРС в размер на 1556,48 лв., както и сторените в настоящото исково производство в размер на 2 151,66 лв.

 

         Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на „МБАЛ ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС, ЕИК 201889501 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Димитър Пехливанов” № 5, представлявано от управителя П.М.П., че ДЪЛЖИ на „Б.БРАУН МЕДИКАЛ” ЕООД, ЕИК 175016820, представлявано от управителите Хорст Хайн Щюер и Оливър Шауман, чрез адв. М.Р. ***, офис 5-6 следните суми:

- сума в размер на 21 971,40 лв. /двадесет и един хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 0,40 ст./, представляваща неизплатено парично задължение по четири броя фактури, както следва:

52171/23.01.2013г.; № 52795/06.02.2013г.; № 52863/07.02.2013г.; № 54099/11.03.2013г. и на основание споразумение между страните от  26.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2014г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението;

- сума в размер на 2 251,60 лв. / две хиляди двеста петдесет и един лева и 0,60 ст/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по четири броя фактури, както следва: 1 977,63 лв. върху главницата от 19 200 лв. по фактура № 52171/23.01.2013г. за периода от 24.04.2013г. до 28.04.2014г.; 118,91 лв. върху главницата от 1 200 лв. по фактура № 52795/06.02.2013г. за периода от 08.05.2013г. до 28.04.2014г.; 118,57 лв. върху главницата от 1 200 лв. по фактура № 52863/07.02.2013г. за периода от 09.05.2013г. до 28.04.2014г.; 36,49 лв. върху главницата от 371,40 лв. по фактура № 54099/11.03.2013г. за периода от 11.05.2013г. до 28.04.2014г., като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния му предявен размер от 2 251,65 лв.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК  „МБАЛ ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС, ЕИК 201889501 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Димитър Пехливанов” № 5, представлявано от управителя П.М.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Б.БРАУН МЕДИКАЛ” ЕООД, ЕИК 175016820, представлявано от управителите Хорст Хайн Щюер и Оливър Шауман, чрез адв. М.Р. ***, офис 5-6, сума в общ размер на  3 708,14 лв. /три хиляди седемстотин и осем лева и 0,14 ст./, от която 1 556,48 лв. / хиляда петстотин петдесет и шест лева и 0,48 ст./, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2191/2014г. на СлРС и 2 151,66 лв. /две хиляди сто петдесет и един лева и 0,66 ст./, сторени в настоящото исково производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               

                                               

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: