Р Е Ш Е Н И Е  799    

      

                                                 10.12.2014г.,  град  С.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

На 04.10.2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                  Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

Секретар: Т.И.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 3349 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В депозираната пред С.ски районен съд искова молба Д.Й.Г. излага, че от дълги години познава ответницата А.П.П., сприятелили се и през 1997г. се договорили и сключили договор, по силата на който ищцата да й прехвърли, с продажба, свой недвижим имот- апартамент, в гр.С., кв.”С. к.” бл…., вх…., ап…., срещу сумата 246 239лв. и срещу задължението на П. да поеме цялостната й издръжка, като й осигури сносен и спокоен живот и гарантира ползване и обитаване на имота; храна, осветление, отопление и помощ при болест или немощ, лично или чрез трето лице, до края на живота на прехвърлителката.

Ищцата твърди, че от онзи момент не е получавала грижа или помощ, нито пък издръжка, от ответницата. Също, че П. живее на друго място и дори в последните 5-6 години не я е посещавала, не поддържа никакви отношения с нея, не й помага с пари  или дори с хранителни продукти, а само веднъж й дала 50лв. Г. излага, че помощта на ответницата й е нужна, защото е възрастна, живее сама, трудно подвижна е, а доходите й- от пенсия и надбавка за починалия й съпруг- общо 216лв., както и социална помощ от 20лв., не са достатъчни да посрещне нуждите си от закупуване на храна, заплащане на консумативни разходи и медикаменти за провежданото от нея лечение на коленните стави и хронична исхемична болест на сърцето. Дори пазаруването я затруднявало, поради което и в това разчитала на помощта на съседите си. 

При тези твърдяни от нея обстоятелства, представляващи виновно неизпълнение от страна на П. на договорните й задължения да й осигури храна, издръжка, осветление и отопление, както и помощ при болест и немощ, Г. счита, че договора, по силата на който й е прехвърлила жилището си, следва да бъде развален и предявява иск за това.

В писмения си отговор ответницата оспорва иска. Счита, че не е основателен, защото е изпълнила договорното си задължение- заплатила е на прехвърлителката продажна цена, така, както е записано в договора- 246 239лв. / неденоминирани/. Също, че е изпълнила задълженията си да осигури на прехвърлителката ползване и обитаване на имота, тъй като само ищцата го ползва, и то от момента на извършване на прехвърлителната сделка. Счита също така, че задълженията й да осигури спокоен и сносен живот на ищцата, да я гледа и издържа, за времето 5 години преди депозиране на исковата молба, т.е. преди датата 12.07.2007г., са погасени с изтекла в нейна – на ответницата, полза погасителна давност. Твърди, че след 12.07.2007г., с цел да осигури на Г. сносен и спокоен живот, не се е противопоставяла последната да отдава под наем апартамента и тя през цялото това време винаги е имала наематели- работници или пък ученици.  Така според П., Г. е получавала необходимите й за сносен и спокоен живот средства.

Ответницата твърди също, че е изпълнявала договорните си задължения и чрез трети лица- чрез своите син и снаха, тъй като те са  водили ищцата с личния си автомобил където пожелае- в града и извън него; също и като й е предавала парични средства, съобразявайки ги и със своите не високи доходи, реализирани от пенсия в размер 145лв. Твърди, че е давала по 60лв. на ищцата месечно за издръжката й.

Заявява също така, че е помагала на Г. и като й е осигурявала поправката или пък доставката на ел.уреди; като й е дала парична сума от 50лв. за закупуване на дърва. Твърди, че е предавала на ищцата достатъчни по размер парични суми, но тя ги е ползвала, без да заплаща консумативните си разходи- за ток, вода , топлинна енергия. Счита също, че Г. не е била в състояние, както твърди в исковата си молба, да ги заплаща, защото те са били в не малки размери, но формирани от неплатени задължения на наемателите й.

При тези съображения прави искане съда да отхвърли предявения срещу нея иск. В случай, че го уважи, да осъди ищцата да й заплати равностойността на сумата 246 239лв./неденом./, дадена й на 22.04.1997г. Също така, съда да развали договора до определен размер, явяващ равностойността на получената от ищцата сума за издръжката, равна на 4 900лв. и формирана по следния начин: получен от ищцата наем за 5 години- по 600лв. всяка, общо 3 000лв.; разходи за закупуване на горивото за превозите на ищцата- 500лв.; средства, дадени за поправката на ел.уреди на ищцата- 200лв. и за закупуване на хранителни продукти- по 20лв. на месец, общо 1 200лв.  

Най-накрая, ответницата прави и искане съда  да й признае, на осн.чл.72 ал.3 от ЗС, правото да задържи процесния апартамент, докато ищцата й заплати цитираните по-горе две суми- 4 900лв. и равностойността на 246 239лв. /неденом./.

В отговор на съображенията на П., ищцата прави писмено изявление, че не е получавала доходи от наем; не е получавала помощ от ответницата чрез предоставяне на парични средства, нито пък чрез осигуряване на храна. Отрича ответницата да е осигурявала поправката на нейни ел.уреди. Твърди също, че осигурения от сина и снахата на ответницата транспорт се изчерпва със само два случая, в които е била заведена до населени места извън гр.С.. Счита за неоснователно искането на П. за връщане  на дадената парична сума при подписване на процесния договор, защото развалянето на такива, които са  за периодично или продължително изпълнение, няма обратно действие. Така също, според ищцата, ответницата не може да упражни право на задържане на имота, защото тя нито е негов добросъвестен владелец, нито пък търси стойността на направени в жилището подобрения.

В съдебно заседание от страните се явява само ищцата, а двете се представляват от процесуални представители- по пълномощие адвокати, чрез които по същество поддържат предявеният иск при твърдяните в исковата молба обстоятелства, респ. – възражението против иска, направено в писмения отговор. Страните претендират разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена следната по делото фактическа обстановка:

Безспорно е по делото обстоятелството, а то се установява и от ангажирано писмено доказателство- лист № 8 от материалите по делото, че на 22.04.1997г. в гр.С. е сключен договор, извършен в нот.акт №165, по силата на който Д.Й. А. е прехвърлила на А.П.П. ***, недвижим имот- апартамент №.., находящ се на административен адрес: гр.С., ж.к.”С. к.” бл…, вх…., заедно с избено помещение и 1.37идч. от общите части на сградата, срещу сумата 246 239лв., която е получила напълно и в брой и срещу задължението на приобретателката да поеме цялостната й издръжка, като й осигури сносен и спокоен живот и гарантира: ползване и обитаване на имота; храна, осветление, отопление и помощ при болест или немощ, лично или чрез трето лице, до края на живота на прехвърлителката. Според съда, въпреки разминаването  във фамилното име, идентичността на това лице с ищцата по делото е несъмнена, поради съвпадението на единния граждански номер, вписан в исковата молба и в нотариалния акт.

Този апартамент прехвърлителката е придобила през 1982г., по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ.

Жилищният имот понастоящем се индивидуализира с идентификатор  67338.524.149.1.2, с площ 39.50кв.м., заедно с прилежащите избено помещение №2 и 1.37 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж- 67338.524.149.1.1 и 67338.524.149.1.3, под обекта – няма, над обекта- 67338.524.149.1.5 и 67338.524.149.1.4, видно от издадената от Службата по кадастър-С. схема № 6282/ 06.08.2012г. Данъчната му оценка, към 2012-та година, съгласно удостоверение изх.№ ДО 006556/ 31.07.2012г. на Общинска администрация-С., е 13133.50лв.

От удостоверение № П13947/ 21.10.2009г. на РУ”СО”-С. се установява, че на Д.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 136.08лв., а месечната сума за получаване от нея, заедно с добавката по чл.84 КСО, е в размер на 189.93лв. месечно. В декларация, макар подадена във връзка с искането й за освобождаване  от заплащане на държавната такса за образуване на делото, жената декларира и по-висок от този месечен доход- 216лв. от пенсия и 20лв. социално подпомагане.

Приетите като писмени доказателства медицински документи, представени като приложения на исковата молба,  свидетелстват за наличието на артрозни и други заболявания на ищцата /конкретно колената/, както и за хронична исхемична болест на сърцето и провеждани в тази връзка лечения- това са епикризата, издадена от Отделение за ранна рехабилитация при МБАЛ”Д-р Иван Селимински” АД –С., както и останалите документи от този вид, представляващи листи №№ 11-15вкл. В тази връзка са и страниците от Рецептурна книжка на хронично болен. 

Второто от цитираните заболявания на Г. е дало основание ТЕЛК при МБАЛ АД-С. да й определи 75% намалена работоспособност, видно от Експертно решение № 0362/ 29.01.2009г.

Видно от служебна бележка изх.№ №080/ 22.11.2012г., Д.Г. е ползвала услугите на Домашен социален патронаж- гр.С. в периода 07.08.2006г.- 08.12.2009г. и няма задължения към него.

За изясняване на релевантните за делото обстоятелства бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Й. И. Б., А. Х. Ш., Д. Д. Ж.- осигурени от ищцата и П. П. Б., М. Г. М., Т. Н. А. И С. Т. Х., осигурени за процеса от ответницата. От показанията на всички се установи, че през последните няколко години Д.Г. е живяла сама, без съпруг или други близки свои родственици. В по-близки, дори и приятелски,  отношения с нея са били свидетелките Ш. и Б. и това е логично, защото те трите са съседки. От показанията им се установи, че те често са посещавали Г., плащала са й сметките- не със свои, а с парични средства, предоставени им от Г.; носели са й храна, по-често свид. Ш.. Свидетелката Б. дава сведения, че е носила храна на ищцата, но със следното уточнение- храна съм й носила, защото съм искала, а ако тя има нужда, пак съм й носила!

Според съда, със свидетелски показания категорично се установи, че ищцата е отдавал под наем процесното жилище или по-скоро част от него- една от двете му стаи. В този смисъл са сведенията от повечето свидетели- Б. /съсед/, А. /бивш наемател/, Б. /съсед/, М. /родственик на ответницата/. Съдът кредитира тези показания и на последният от свидетелите, макар и да  е син на ответница, защото той дава съвсем конкретни данни, вкл. и посочва наемател  по име- Д., а и както се спомена в предходното изречение, неговите показания са подкрепени от няколко други свидетели.

От показанията на всички свидетели се установява, че е имало случаи, в които Г. не е заплащала редовно или дори никак, задълженията си консумативни разходи- за ток, вода, парно, но както казва свид.Ж., не е ясно защо!  

От показанията на свид. Б. се установява, че ищцата е ползвала социален патронаж, като от там са й доставяли храна.

Според съда, твърде внимателно трябва да се подходи в преценката на показанията на свидетелките Б. и Ш. и тя трябва да се прави, като се държи сметка за разпоредбата на чл.172 от ГПК, последната от предвидените в нея хипотези. Според съда, е възможно те да са заинтересовани от изхода на делото, защото са налице явни противоречия в показанията им- напр.свид. Б. заявява, че често посещава баба Д. /ищцата/, но не може да отговори в продължение на колко време е живял при нея свид. Т. /което звучи твърде нелогично/. Така също, че преди свид.Т. също е имало наематели, но не може да си спомни точно! И още- в началото на показанията си заяви, че в апартамента, в който живее ищцата, е имало наематели, но те са били настанявани от собственичката на жилището А.. А никой от останалите свидетели, освен Ш., не даде показания в този смисъл. Така също, следва да се има предвид и изрично отбелязаното от председателя на съдебния състав, в протокола за проведеното на 11.04.2013г. заседание, че свидетелката не отговори на въпроса на пълномощника на ответната страна, въпреки че й бе поставен многократно, от къде има информация, кой й е казал, че не Д.Г., а друго лице настанява наемателите при нея. Нещо повече- през това време свидетелката няколко пъти погледна към адвоката на ищцата. При това положение съда не приема, че са ангажирани доказателства, че ответницата е била наемодател на живялите под наем при ищцата, наематели.

По същия начин трябва да се подходи и със свидетелката Ш.- при отговор на въпроси, поставени й от пълномощника на ищцата тя отговаря, че в жилището е имало наематели- напр.Т., но той плащал наема на собственичката, а при отговорите на въпросите на пълномощника на ответницата заяви, че не знае в последните години да е имало наематели!!! Това противоречие е продължение на друго противоречие в показанията й – противоречие с показанията на Т. А., тъй като тя свидетелства, че последния е  плащал наем, но на хората, които са му хазяи и поради това не плаща на баба Д., а самия той, наемателя, дава следния отговор:” Уговорките ми за това, че ще живея при баба Д. под наем и наемната цена съм уговарял с нея лично, като тя ме допусна да живея при нея срещу наем от 50лв.” 

При това положение съда прави извод, че двете свидетелки са давали, за тези обстоятелства, предварително заучени отговори. Ето защо и няма да ги кредитира.

От показанията на свид. Ж., Ш. и Б. се установи, че напоследък първия от тях посещава ищцата. От показанията на свид.Ж. само се установява, че познава Г. от 2012-та година. Също, че тя му е обещала да му прехвърли процесния апартамент. Това означава, че и свидетеля Ж. е заинтересован от изхода на делото; и то много! Както казва свид..: „Не съм говорил с него защо идва при баба Д., но според мен идва за апартамента. Това всеки може да го разбере”.

От показанията  на свид. М. и А. се установи, че ответницата е давала както парична издръжка, така и в натура, на ищцата. Също, че й е оказвала грижи, напр. като е съдействала за ремонти на разни ел.уреди /само свид.М./ и закупуване на печка за отопление на твърдо гориво, както и осигуряването на дърва за огрев /свид. М., А. и Б./; на терасата- ремонт на остъклението- в тази връзка свид.М., А., Ш.; също и като сина й я е водил до различни населени места с личен автомобил. Според съда, и тези показания на свидетеля М. трябва да се кредитират, макар и да е син на ответницата, защото не са изолирани, а се подкрепят за определени и всъщност точно тези обстоятелства, от показанията и на друг/и свидетел/и, за които е сигурно, че не са заинтересовани от изхода на делото.

Ищцата е отговаряла на въпроси по чл.176 ал.1 във вр. с чл.177 ал.1 т.1 от ГПК. От отговорите им съда приема, че към момента, в който са дадени, в жилището на Г. живеят други лица,  но не се знае дали срещу това те ще й платят наем.

Вещото лице по назначената по делото експертиза дава заключение, че е установило недостиг на парични средства за Г. в размер общо 7 628лв. за последните пет години. Съдът обаче не се доверява на това заключение, защото то е изготвено, като са съпоставени доходи на ищцата от пенсия и добавка към нея и данни от Националния статистически институт  за среден разход на издръжката на един човек в страната. На първо място тук следва да се отчете, че вещото лице е взело предвид данни от НСИ, а не данни за конкретните нужди на ищцата от издръжка! На второ място- вещото лице не е включило в дохода на ищцата сума, за която тя изрично признава, че получава- 20лв., нито пък реализирани от друг източник доходи- напр. от наем, а по делото са налице категорични доказателства, че наем тя е получавала от наематели. Т.е., заключението не е обективно

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск за разваляне на договор,  с който е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот- в случая апартамент. Искът е с пр.осн.чл.87 ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Всъщност, съдебния исков процес,  е единствено възможен и поради задължителния ред за разваляне на такива договори.

Предвид съдържанието на нотариалния акт, в който е извършен процесния договор, чието разваляне  се иска от Г.- №165/1997г., се налага извод, че той представлява съчетание от Договор за продажба- тъй като е уговорена и получена от прехвърлителката продажна цена- 246 239лв. /неденоминирани/ и Ненаименования договор за прехвърляне на право на собственост срещу поето от приобретателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя- защото е включена и такава клауза- стр.втора от акта, горе.

Тъй като за основание да поиска развалянето на договора, ищцата сочи неизпълнение на задължението на ответницата, то предвид цитираното по-горе, че част от насрещната престация на приобретателката е плащане на парична сума, а в нот.акт е  записано, че тя е получена изцяло и в брой от Г., е ясно, че съда не може да уважи иска в пълен размер. Едното си от двете основни задължения П. е изпълнила- платила е за продажна цена, парична сума.

Съдът намира, при установените по делото обстоятелства, че не само не може да уважи иска изцяло, а че не трябва да го уважи никак. Според съда, не може да се направи извод, че ответницата не е изпълнявала задълженията си, дължими по алеаторната част от договора. Както е посочено в представеното от пълномощника на ищцата решение № 82/ 05.04.2011г. по гр.д.№ 1313/2009г. на ВКС, становище, отдавна застъпвано в правната теория и практика, а то е и съвсем ясно, поради липсата на изрична правна уредба на този вид договори / те по тази причина се наричат ненаименовани!/, съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Ето защо, тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. В случая то е приобретателката да поеме цялостната издръжка на прехвърлителката, като й осигури: 1. сносен и спокоен живот и 2. й гарантира:ползване и обитаване на имота; храна, осветление и отопление; помощ при немощ или болест. Според съда, тълкувайки на осн.чл.20 от ЗЗД волята на страните, изразена по този начин, тя означава, че цялостното издържане на прехвърлителката означава да й се осигури спокоен и сносен живот, а също и да й се гарантират/предоставят определени престации.

В случая е безспорно, че П. е осигурила на Г. ползването и обитаването на апартамента- самата ищца не само не оспорва, но и признава това, твърдейки в исковата си молба, че ответницата дори не я посещава! В подкрепа на този извод са и свидетелските показания. Ищцата е живяла сама в апартамента; предоставяла е и то не рядко, част от него на наематели и не е била ограничавана в никоя от тези и други присъщи дори на собственик, дейности, от приобретателя. Дори са налични свидетелски показания, че в края на 2013-началото на 2014г. при Г. е живял сина й / в този смисъл свид.Б./.

Според съда, ответницата е изпълнила и задължението си да осигури на ищцата сносен и спокоен живот. На първо място тук трябва да се изложи, че тези понятия, особено първото, са общи, а в договора не са по-подробно уредени. Поради това следва да се имат предвид житейските правила, а според съда те налагат да се счита,че такъв е живота на обикновен гражданин на страната ни, на съответната възраст. Според съда, ищцата е водила подобен живот. Още когато е сключвала договора, тя е била възрастен човек, а такъв един човек не се нуждае или поне български гражданин не може, така или иначе, да си позволи кой знае какво- напр. не е често срещано явление хора на възраст 75- 80г. да ходят на  море или планински курорти; да имат нужда или пък да са в състояние да шофират личен автомобил; не са нужни на толкова възрастни хора напр. нови и скъпи тоалети  и т.н. Ето защо може да се счита, че нуждите/ изискванията на такива хора са по-скромни и се изразяват в това да са им осигурени храна; лекарства; отопление и др. подобни.

Следва да се има предвид, че в случая не се ангажираха доказателства Г. да е имала някакви особени или големи нужди от всичко това. На първо място, ноторно известно е обстоятелството, че лекарствата на възрастните пенсионери са или безплатни или пък на много ниска стойност. Вярно е, че в случая се ангажираха писмени доказателства, че ищцата има проблеми с колената, а също и хронична исхемична болест на сърцето, както и че е провеждала лечение в тази връзка, но не се ангажираха доказателства, че не е била в състояние да си ги осигури. Напротив, тя е имала необходимите парични средства, тъй като както казват свидетелките Б. и Ш., Г. или сама е ходела и закупувала лекарствата си или пък те са й ги закупували, но с нейни пари и са й връщали рестото! А свид. Ж. направо заявява: „Баба Д. ми иска пари…Задавал съм си често въпроса и ми е чудно какво прави парите баба Д.…”.

Според съда, на ищцата са били осигурени и осветлението и отоплението, защото на практика тя е ползвала ток, вода, макар и да се събраха свидетелски показания, че е натрупала задължения за стойността им и да е имало случаи, в които е прекъсвано ел.захранването в апартамента. Според съда, за това обаче не може да бъде държана отговорна ответницата, защото както казва свидетеля Ж., „Учудва ме, че задълженията й за ток и телефон са колкото за цялото мое семейство”!. Т.е., явно е, че потреблението на такива консумативи в процесния апартамент чувствително надвишава нормалните представи за това. Не може сам, възрастен човек да трупа по-големи по размер задължения отколкото едно семейство!

Трябва да се отбележи също, че не се ангажираха доказателства, а това трябваше да стори ищцата, какъв живот е  водила  тя преди сключването на процесния договор и какъв- след това, в смисъл, че качеството му се е влошило!

Следва да се има предвид също, че от ищцата не се ангажираха доказателства, че е изпадал в болестно състояние или пък такова на немощ / въпреки, че сериозната й възраст предполага, че не притежава голям обем физически сили/, които да са изисквали помощта на придружител, гледач, както и че ако и да е изпадала в такива ситуации, тя е потърсила ответницата и последната й е отказала помощ. Не бива да се подминава сведението, получено от свид. Ш., най-близката на ищцата приятелка, че Г. и сама ходи до аптеката, за да се снабди с лекарства. т.е. тя е била в състояние и сама да се придвижва.

На това място трябва да се отбележи, че както е предвидено в представеното с писмената защита на ищцата решение №82 на ВКС, не може да се предполага, че със сключването на договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателя поема задължение за съвместно живеене с прехвърлителя; също за осигуряване на емоционална близост, топлина и уют.  Впрочем, това съображение е аргумент, че е несъстоятелен довода на ищцата, че от сключването на договора ответницата не поддържа контакти с нея. Дори това да е вярно, то тези контакти не са безусловно необходими, след като не са изрично предвидени в договора, а и в последния е постигнато съгласие, че онова, което П. трябва да осигури на Г., може да бъде сторено и не лично, а чрез трети лица. Т.е., и самата ищцата не е държала много, много на личните контакти с П. на общуването с нея.

Така също, несъстоятелно е и съображението на ищцата, че договора трябва да се развали, защото ответницата не й е осигурявала издръжка. Тук трябва да се отбележи, че с процесния договор ответницата не е поемала задължение да заплаща парична издръжка на прехвърлителката.

Според съда, на ищцата е била осигурена и храна. Дори и да е било необходимо в определен период да ползва и услугите на домашен социален патронаж, без храна тя не е останала, а пък се събраха доказателства- свид. А. и М., че последния лично е носил храна, продукти на Г.. Действително, особено разпитаните по искане на ищцата свидетели заявиха, че рядко са виждали ответницата или пък сина й, но това не означава непременно, че те не са посещавали жилището. Не може да се очаква, че при всяко посещение, те следва да се афишират пред съседи или други лица. Така също, свид. Б. живее на осмия етаж, а ищцата на първия. Това само по себе си означава, че възможността на тази свидетелка за преки впечатления е обективно и чувствително ограничена, защото поне на съдията-докладчик не е известно подхода на живущите в първите етажи да е откъм таванските помещения, респ. откъм най-горните етажи на сградите. Свид.Ш. заявява, че почти не е виждала ответницата или пък нейни роднини да посещават ищцата. Ш. е съсед и близка приятелка на Г. и заяви, че не е виждала в последните години последната да е имала наематели. Недоумение буди обстоятелството, как така не е виждала наематели, след като по делото се събраха сигурни доказателства за това, чрез показанията на няколко други свидетели. И щом не е виждала наематели, които ежедневно  са били в процесното жилище, как да й се вярва, че не е виждала ответницата или нейни роднини, които така или иначе не са живяли съвместно с ищцата, а само са я посещавали.

 От друга страна, възрастен човек според съда не се нуждае от големи количества храна. Не бива в тази връзка да се надценяват показанията на свидетелките Б. и Ш., че са носили храна на ищцата, не само поради вече изложените от съда съображения за съмнения в достоверността им, а и защото както казва свидетеля Андреев, той не е виждал свид. Б. да носи храна на Г., а я е виждал да носи ракия!

Все пак, обстоятелството, че Г. е доживяла до дълбока старост означава, че тя е водила спокоен и сносен живот. Поне опитните житейски правила диктуват този извод.

Вещото лице по назначената по делото експертиза дава заключение, че е установило недостиг на парични средства за Г. в размер общо 7 628лв. за последните пет години. Съдът обаче не се доверява на това заключение, защото то е изготвено, като са съпоставени доходи на ищцата от пенсия и добавка към нея и данни от Националния статистически институт  за среден разход на издръжката на един човек в страната. На първо място тук следва да се отчете, че вещото лице е взело предвид данни от НСИ, а не данни за конкретните нужди на ищцата от издръжка! На второ място- вещото лице не е включило в дохода на ищцата сума, за която тя изрично признава, че получава- 20лв., нито пък реализирани от друг източник доходи- напр. от наем, а по делото са налице категорични доказателства, че наем тя е получавала от наематели. Т.е., заключението не е обективно.От друга страна, дори и да се вземе предвид становището на експерта, то налага извод, като се има предвид размера на годишния недостиг парични средства, че месечния такъв е около 135лв. Ако обаче към дохода, който вещото лице е приело, че реализира Г., се добавят признатите от нея 20лв., а също и получавания от нея наем, за който има данни, че е бил поне в размер 50лв./свид.А./, то става ясно, че този недостиг в месечен размер не е много голям.

Според съда, категорично може да се счита, че Г. е отдавала под наем част от жилището си, а също и че е получавала срещу това наем. В този смисъл са показанията на свидетелите А.: ” Уговорките ми за това, че ще живея при баба Д. под наем и наемната цена съм уговарял с нея лично, като тя ме допусна да живея при нея срещу наем от 50лв.” и свид.Б.: ”Не мога да кажа точно колко години е имала наематели баба Д., но през последните три години тя без наематели не е останала”.

От друга страна, не бива да се преувеличава значението на съдебната практика, вкл. представеното с писмената защита на пълномощника на ищцата решение на ВКС, по ненаименованите алеаторни договори, защото процесния не е типичен случай! Престацията на приобретателката по него не е само в грижи и др., а се състои и в плащане на парична сума, при това получена от прехвърлителката изцяло. Това означава, че задълженията по алеаторната част от договора следва да са в по-малък обем от останалите случаи, при които е постановявана съдебната практика. Иначе прехвърлителката би се обогатила неоснователно!

Впрочем, само при това съображение- че престацията на ответницата се състои не само в грижи, осигуряване на сносен живот и  т.н., а сделката включва и чиста продажба, без обаче в самия договор да е предвидено каква част от жилището П. придобива срещу всяка една от двете престации, а и тъй като Г. не ангажира доказателства за това как стойността на имота се съотнася с частта, представляваща продажба, съда не може да развали договора! Не е ясно до каква част, дори и да е налице неизпълнение на алеаторното задължение на приобретателя, касае то. Възможно е тази част да е незначителна, с оглед интереса на кредитора-ищцата, а закона забранява в тези случаи разваляне на сделката- така изрично чл.87 ал.4 от ЗЗД.

В края трябва да се отбележи и следното- според съда, иска не трябва да се уважава и защото той цели не толкова защита интересите на ищцата, а постигане развалянето на договорните отношения, за да възвърне ищцата собствеността си върху жилището, тъй като вече го е обещала на друго лице!- свидетеля Д. Ж.. Той сам в отговор на поставените му въпроси заяви: ”Баба Д. ми каза, че ще ми прехвърли апартамента, когато аз започнах да я гледам.”  Т.е., развалянето се налага не поради неизпълнение на договорно задължение на приобретателката, а поради желание на прехвърлителката да снабди с жилището друго лице и апетита на последното за това. Както казва свид.Б.: „Не съм говорил с него защо идва при баба Д., но според мен идва за апартамента. Това всеки може да го разбере.” Т.е., настоящото дело подготвя бъдеща прехвърлителна сделка. При това, изпълнението на задълженията на приобретателя по нея вече е започнало- в този смисъл показанията на самия Ж..

Ето защо иска ще бъде отхвърлен, при това изцяло. По тази причина съда няма да коментира никое от исканията на ответницата, за връщане на даденото от нея на ищцата; за погасяване на задължението й по давност; за плащане от ищцата на направени от нея подобрения и упражняването на право на задържане на жилището. Това не е необходимо, защото тези искания подлежат на разглеждане единствено при условие, че иска бе уважен. Само в краткост съда ще отбележи по тях, че според него те не се основателни.

По въпроса за разноските- такива са поискани и от двете страни. Съгл.чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право на разноски, съразмерно уважената част от иска, а съгл. ал.3 на чл.78 от ГПК- ответника има право на разноски съгласно отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на делото, на ищцата не се следват разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение в усл. на чл.38 ал.2 от ЗА. Такива обаче се дължат на П., при това в пълния им размер, който е формиран от: заплатено възнаграждение на пълномощника-адвокат в размер 200лв., видно от ДПЗС № 26431/ 17.10.2012г. и 75лв.- депозит за вещо лице.

Ищцата бе освободена – с нарочен съдебен акт, от плащането на такси и разноски. По тази причина тя не заплати държавна такса за образуване на делото, както и следващата се за нея част от депозита на вещото лице. Тази държавна такса, а и сумата, изплатена от съда от бюджетните му средства като възнаграждение на експерта, ще останат за сметка на бюджета, тъй като в процесуалния закон липсва уредба как трябва да се постъпи в този случай- когато ищеца е освободен от такси и/или разноски, а иска му бъде отхвърлен.

При горните разсъждения С.ски районен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от Д.Й.Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.С. *** иск с пр.осн.чл.87 ал.3 от ЗЗД, да бъде развален договора, наречен „Договор за продажба” и извършен в нот.акт №165, том ІV, дело № 1358/ 1997г. на нотариус при С.ски районен съд, по силата на който тя е прехвърлила /с фамилно име тогава А./ на ответницата А.П.П. с ЕГН: **********, представлявана по настоящото дело по пълномощие от адв.М. ***,  правото на собственост върху недвижим имот- апартамент №…, находящ се на административен адрес: гр.С., ж.к.”С. к.” бл…., вх…., заедно с избено помещение и 1.37идч. от общите части на сградата, срещу сумата 246 239лв./неденом./, която тя е получила напълно и в брой и срещу задължението на приобретателката да поеме цялостната й издръжка, като й осигури сносен и спокоен живот и гарантира: ползване и обитаване на имота, храна, осветление  отопление и помощ при болест или немощ, лично или чрез трето лице, до края на живота на прехвърлителката.

Този апартамент понастоящем се индивидуализира по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.директор на АК, последно изменена със заповед № КД-14-20-45/ 23.01.2012г. на началника на СГКК-С., с идентификатор  67338.524.149.1.2, с площ 39.50кв.м., заедно с прилежащите избено помещение №… и 1.37 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж- 67338.524.149.1.1 и 67338.524.149.1.3, под обекта – няма, над обекта- 67338.524.149.1.5 и 67338.524.149.1.4.

ОСЪЖДА Д.Й.Г. с ЕГН: **********  да заплати на А.П.П. с ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело, в пълен размер – 275лв./ двеста седемдесет и пет лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на  Д.Й.Г. с ЕГН: **********, основано на чл.38 от ЗА във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК,  да й бъдат присъдени направени от нея разноски в настоящото дело - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: