Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                      29.12.2014 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

На 03.10.2014 година

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                                              Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

Секретар: Т.И.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 2917 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Сливенският районен съд е сезиран с исковата молба на търговското дружество „ПЕТРУМ 2011”ЕООД / всъщност, тя е депозирана пред Старозагорския районен съд/, в която се твърди, че през месеците ноември и декември 2013г., в изпълнение на постигната с „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД със седалище гр. Сливен договореност, извършило транспортна услуга на последното, представляваща превоз на товар- кварцит, с място на натоварване с.Струпец, с.Злати войвода и гр.Сливен и място на разтоварване- Пристанищен комплекс Русе АД- гр.Русе. Излага, че обстоятелствата по транспортната услуга, натоварването, разтоварването и получаването на товара се удостоверявали от 18бр. товарителници и контролен талон към всяка една, издаден от Пристанищен комплекс Русе АД- гр.Русе за измерено тегло на товара, подробно описани в исковата молба.

За горното „ПЕТРУМ 2011”ЕООД издало данъчна фактура № 0000000716/ 05.12.2013г., на стойност 14 427.07лв. с вкл.ДДС.

По-късно ищцовото дружество отново извършило транспортна услуга на „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД, представляваща превоз на товар- кварцит, с място на натоварване- с.Струпец и на разтоварване- Пристанищен комплекс Русе АД- гр.Русе, а обстоятелствата по натоварването, разтоварването и получаването на товара се удостоверявали от 3бр. товарителници и контролен талон към всяка една, издаден от Пристанищен комплекс Русе АД- гр.Русе за измерено тегло на товара, също подробно описани в исковата молба.  За това „ПЕТРУМ 2011”ЕООД издало данъчна фактура № 0000000717/ 20.12.2013г., на стойност 2 484.77лв. с вкл.ДДС.

Двата счетоводни документа, по твърдение на ищеца, били получени от ответното дружество, заведени в счетоводството му и то дори ползвало данъчен кредит. Въпреки това и договореността, че сумите по фактурите ще се заплатят в деня на издаването им, „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД не погасило задълженията си в пълен размер, а извършило три парични превода- по първата от фактурите: на 05.12.2013г.- 2 000лв. и на 14.01.2014г.- 5 427.07лв., а по втората: на 06.02.2014г.- 2 484.77лв. Така на практика изцяло погасило задължението си по фактура № 0000000717/ 20.12.2013г. и частично – по другата. Ето защо „ПЕТРУМ 2011”ЕООД предявява иск съда с решението си да осъди „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД да му заплати остатъка от 7 000лв. / с вкл.ДДС/, заедно със законната лихва, считано от 11.03.2014г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и сторените от него разноски по делото.

            На ответника е връчен препис от исковата молба и в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок от него е депозиран писмен отговор. Заема позиция, че иска е допустим, но не е основателен, защото задължението му и по двете фактури е погасено-  с плащанията, твърдяни в исковата молба; също и с плащане, извършено в хода на делото в размер на 3 000лв., както и с прихващане- извършено със сумата 4 000лв., представляваща задължение на „ПЕТРУМ 2011”ЕООД към трето за делото лице, по изискуемо според „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД вземане, в което последното встъпило като кредитор.

Ищецът признава плащането от 3 000лв. Оспорва обаче разбирането на ответника за прихващането и в тази връзка излага аргумент, че единствения начин да бъде сторено това, е цесията /уредена в чл.99 от Закона за задълженията и договорите/, но ответника не твърдял дори за сключен такъв договор, нито пък представял доказателства в тази връзка. Също така, оспорва представения от „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД договор за заем, сключен по твърдение  на последния на 01.09.2013г., защото бил изготвен единствено по повод претенцията на „ПЕТРУМ 2011”ЕООД. Счита, че този договор няма достоверна дата и при тези съображения въобще не е породил правни последици.

            В проведеното открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители по пълномощие- адвокати. По същество се поддържат иска и възражението на ответника против него.

След като обсъди ангажираните от страните и събрани по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Както съда изрично е обявил с доклада си по делото, налице е признание от ответника- както съдебно, така и извънсъдебно, на факти: на съществувалите между страните договорни отношения, както и че ищеца е извършил  описаните от него в исковата молба превози, вкл. за които са издадени 18-те товарителници и фактура № 716. Също и че стойността на дължимото е посоченото в тази фактура, както и че е извършил твърдяните от ищеца плащания 2 000лв. и 5 427.07лв. Всъщност, последните представляват и признание и от ищеца, че ги е получил, а той признава и плащането на ответника в размера 3 000лв. Ето защо не е необходимо съда да обсъжда приложенията на исковата молба.

С писмения си отговор ответника представя освен платежния документ за 3 000-те хиляди лева- преводно нареждане от 28.04.2014г., а и договор, сключен от него с „ДЗЗД „Северна звезда” със седалище гр.Стара Загора, по силата на който му предоставя в заем сумата 4 000лв., за срока 01.09.2013г. до 28.02.2014г. В писмения документ е записано, че сделката е сключена на 01.09.2013г.

На 16.04.2014г. нотариус е връчил на „ДЗЗД „Северна звезда” покана от „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД да му върне заетата сума. В хода на делото се представя от ответника и споразумение, с дата на сключване 30.04.2014г., по силата на което страните се споразумяват, че първото от тях има вземане от второто, по цитирания договор за заем в размер на 4 000лв., което второто погасява като едноличното дружество с ограничена отговорност встъпи в правата му до размера на тази сума, по изискуеми вземания, които то има от „ПЕТРУМ 2011”ЕООД, в общ размер 16 592.35лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

От „ПЕТРУМ 2011”ЕООД е предявен иск с пр.осн.чл.372 ал.1 във вр. с чл.367, предл.трето от ТЗ и цена 7 000лв. Правата си по него дружеството черпи от търговска сделка, в случая договор за превоз.

Разгледан по същество, иска е частично основателен, защото: съществувалите между страните търговски отношения по повод договора за превоз, както и че ищеца е извършил  описаните от него в исковата молба превози, вкл. за които са издадени 18-те товарителници и фактура № 716, са безспорни поделото обстоятелства.  Ето защо се налага категоричния извод, че за ответника е възникнало задължението, въведено с цитираните правни норми, да заплати цената.

Не е спорно също и че стойността на дължимото по всички тези 18 на брой превоза е посоченото във фактурата- 14 427.07лв. с вкл. ДДС, както и че до образуване на делото ответника е извършил за тях в полза на ищеца две плащания: 2 000лв. и 5 427.07лв., а в хода на делото- още 3 000лв. Последното се установява и от ангажирано от ответника с писмения му отговор доказателство- документ, представляващ лист № 69 от материалите по делото на Старозагорски районен съд. Така по тази фактура дължима е останала сумата 4 000лв. и това не се отрича от ответника.

Спорен по делото е единствено въпроса, погасило ли е „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД този остатък от дълга си, чрез прихващане. То се твърди от ответника да е извършено с негово вземане в този размер, което има от трето за делото лице- „ДЗЗД „Северна звезда”-Стара Загора, въз основа на Договор за заем. Документът, в който е инкорпориран той, се представи като писмено доказателство. Съдът излага на това място, че изцяло споделя становището на ищеца по него- за „ПЕТРУМ 2011”ЕООД, като лице, което не е взело участие в съставянето му, той, тъй като е частен документ, няма достоверна дата- чл.181 ал.1 от ГПК. От друга страна, дори и валидно да обвързва страните по него, не същото се отнася за ищцовото дружество. Съдейки от начина, по който са описани обстоятелствата, на които се позовава „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД е явно, че то се позовава на цедиране на парично вземане от „ДЗЗД „Северна звезда”, което последното има от „ПЕТРУМ 2011”ЕООД, в полза на „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД. В тази връзка обаче последното не ангажира доказателства. На първо място тук трябва да се отбележи, че в споразумението, представляващо л.№ 15 от материалите на делото при СлРС, страните са се договорили, че „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД встъпва в правата на „ДЗЗД „Северна звезда”. Според съда, трудно мислима е хипотеза на встъпване в права, пир нормативната уредба на облигационното ни право. Законодателят по-скоро има предвид встъпване в дълг, т.е. нов длъжник, наред с вече съществуващия или пък вместо него, да се задължи да отговаря към кредитора- чл.чл.101 и 102 от Закона за задълженията и договорите. Дори и да се прецени, че споразумението представлява всъщност договор за цесия / което би било доста пресилено!/ то не обвързва настоящия ищец, като трето за договореността лице, защото изрично в този смисъл е ал.4 във вр. с ал.3 на чл. 99 от ЗЗД- в настоящото производство не се ангажира доказателство, че „ПЕТРУМ 2011”ЕООД е уведомено от „ДЗЗД „Северна звезда” за станалата цесия. Поради това и съда е на мнение, че „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД не може валидно да прихване задължението си към „ПЕТРУМ 2011”ЕООД с „цедирано” му вземане в този размер, срещу същото търговско дружество. Ето защо Сл.РС приема, че и към момента на устните състезания по делото, ответника е задължен към ищеца със сумата 4 000лв. До този размер иска ще бъде уважен, а за разликата над него, до пълния претендиран- 7 000лв., ще бъде отхвърлен като неоснователен.

Сумата трябва да се присъди, тъй като е поискано, а това искане е основателно, заедно със законната лихва – като обезщетение за забавата в плащането й, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда /Ст.РС/, в случая- 11.03.2014г., защото поне с исковата молба ответника е поставен в забава.

По въпроса за разноските –валидно такива са поискани само от ищеца. Ответникът прави за първи път искане в този смисъл едва в писмената си защита, депозирана след приключване на устните състезания и поради това съда няма да го разглежда по същество. Според съда, при този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на „ПЕТРУМ 2011”ЕООД направените от последния в настоящото дело разноски в пълен размер, макар ищцовата претенция да не е уважена в пълен размер. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, ищеца има право на сторените от него разноски, съразмерно уважената част от иска, но в случая иска е предявен с цена, която съответства точно на вземането му от ответника. Към момента на устните състезания „ПЕТРУМ 2011”ЕООД има парично вземане в по-малък размер, но само защото „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД е погасило частично задължението си, с плащане, извършено обаче в хода на делото! Ето защо на ищеца ще бъдат присъдени в пълен размер направените от него разноски. За тях страната представя списък по чл.80 от ГПК, за следните разноски: заплатена държавна такса за образуване на делото- 280лв. / 4% от цената на иска/ и 800лв. – възнаграждение за пълномощника му- адвокат, по ДПЗПП от 20.02.2014г.- л.№ 54 от материалите по делото / на Ст.РС/. Съдът намира, че от тях следва да му се присъди само сумата, представляваща таксата за образуване на делото, защото за нея се представя доказателство, че е платена.  По делото обаче липсват доказателства, че договореното възнаграждение на адвоката е и платено- в договора е предвидено, че се ще се заплати по банков път, по конкретна банкова сметка, ***тва.

Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД с ЕИК:119675075, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността му- ж.к.”Сини камъни” бл.10, ет.8, ап.22 да заплати на осн. чл.372 ал.1 във вр. с чл.367, предл.трето от ТЗ на „ПЕТРУМ 2011”ЕООД с ЕИК: 201609700, седалище гр. Ст.Загора и адрес на управление на дейността- ул.”Свети Княз Борис”№ 120, ап.28 сумата 4000лв. /четири хиляди лева/ с вкл.ДДС, представляваща останала непогасена част от парично задължение, цялото в размер на 14 427.07лв., по данъчна фактура № 0000000716/ 05.12.2013г., за извършена от последното транспортна услуга, през месеците ноември и декември 2013г.- превоз на товар- кварцит, с място на натоварване с.Струпец, с.Злати войвода и гр.Сливен и място на разтоварване- Пристанищен комплекс Русе АД- гр.Русе,

а ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000лв. до пълния претендиран размер – 7 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради частично погасяване на задължението с плащане, извършено от ответника, в хода на делото.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД с ЕИК:119675075 за прихващане на това си задължение в размер на 4 000лв. с вземане в същия размер, което има от „ПЕТРУМ 2011”ЕООД с ЕИК: 201609700, въз основа на Договор за паричен заем от 01.09.2013г. и Споразумение от 30.04.2014г., сключени между 4КИВ КОМЕРС –К”ЕООД и „ДЗЗД „Северна звезда”.

Сумата 4 000лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 11.03.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД да заплати на „ПЕТРУМ 2011”ЕООД  на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящото производство в размер 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането в останалата му част – за присъждане на разноски и в размера на заплатено адвокатско възнаграждение- 800лв.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „КИВ КОМЕРС –К”ЕООД  да бъде осъдено „ПЕТРУМ 2011”ЕООД да му заплати разноски, сторени в настоящото дело.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: