МОТИВИ към присъда № 36/01.03.2016 г. по НОХД № 1372/2015 г. на СлРС, изготвени на 11.03.2016г.

                  

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ю.Р.С. за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде намалено с една трета и отложено за изпитателен срок от три години.

Повереникът на ч.обвинител – адв.Г.Д., поддържа становището на прокурора.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично. Признава се за виновен и съжалява за извършеното.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. С. е бил осъден с присъда по НОХД № 289/2000 г. на СлРС, влязла в сила на 19.04.2000 г. за деяние по чл.183 ал.1 от НК, за която е реабилитиран по право.

Подс. С. е осъден по гр.дело № 4673/2012 г. на СлРС да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лева на дъщеря си свид. Я.С. до завършване на висшето й образование или настъпване на други законови причини за изменяването или прекратяването на издръжката.

Решението е влязло в сила на 28.11.2012 г.

Свид. Я.С. е редовна студентка в Икономически университет гр.Варна и е завършила успешно трети курс на обучение.

В периода от влизане на решението по гр.дело № 4673/2012 г. до 28.08.2015 г. подс. С. е изплатил на свид. Я.С. следните суми за издръжка: на 07.06.2014 г. сумата от 50 евро, на 14.06.2014 г. сумата от 50 евро, на 21.06.2014 г. сумата от 50 евро и на 24.06.2015 г. сумата от 100 лева. Всички преводи са направени чрез „Уестер юнион” с изпращач подс. С. и получател свид. Я.С..

След направена справка в ОББ е видно, че към 07.06.2014 г., 14.06.2014 г. и 21.06.2014 г. курса на еврото е бил 1,95583.

След приспадане на сумата, която е привел на свид. Я.С. е видно, че подс. С. дължи за издръжка на дъщеря си свид. Я.С. общо 29 вноски за периода от 28.04.2013 г. до 28.08.2015 г.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаната в хода на съдебното производство свидетелка Я.С.   както и обясненията на подсъдимия, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват. Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК.

Съдът дава  вяра на заключението на вещото лице доколкото същото се основава на съдебното решение , с което подсъдимия  е осъден като му е определена месечна издръжка в размер на 100 лв. и не е оспорено от страните   .  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни извъди:

С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от 28.04.2013 г. до 28.08.2015 г. в гр. Сливен, след като е осъден с Определение по гр. д. № 4673/2012 г. на Районен съд-Сливен, влязло в сила на 28.11.2012 г. да издържа свой низходящ – Я.Ю.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 29 месечни вноски, възлизащи на сумата от 2906,63 лв., поради което съдът го призна за виновен по гореописаното обвинение.

Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на същото. Налице са всички изискуеми елементи на състава на чл. 183,ал.1  от НК. Издръжката цели задоволяване на ежедневните нужди на ненавършилото пълнолетие дете на подсъдимия, който в конкретния казус не е  плащал нито една от дължимите месечни вноски. Налице са всички изискуеми от закона елементи от обективната страна на инкриминираното деяние . Подсъдимия е осъден с влязло в сила определение по ГД№4673/12г. на Сливенски районен съд /да издържа свой низходящ –   дете Я.Ю.С.,  въпреки което той съзнателно не е изпълнил това си задължение   в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 29 месечни вноски в размер на 100 лв. всяка от тях или общо за сумата от 2906.63 лв.

 Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия , в слабите му морални устой и липсата на  родителска отговорност за физическото ,духовно и материално развитие на детето му.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие   чистото му съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не прие.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. С оглед целите на специалната и генерална превенция, на основание чл.183 ал.1 вр. чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия  наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца , което намали с една трета като така определеното и намалено наказание в размер на четири месеца , на основание чл. 66  от НК отлага за изпитателен срок от три години.

 Така определеното наказание съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на подсъдимия и на деянието.

Ръководен от гореизложеното съдът, постанови присъдата си.

                        

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: