М О Т И В И

 

към присъда № 32 от 24.02.2016 г. по НОХД № 100/2016 г. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.Н.А. за престъпление по чл.151, ал.1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен счита, че обвинението против подсъдимия е доказано по безспорен начин, но предвид обстоятелството, че е сключил гр.брак с лицето А.И., следва след като бъде признат на виновен, да не му се налага наказание.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е сключил гр. брак, моли съда да не му налага наказание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

          Подс. А. е български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан.

          Св. А.И.И. е родена на *** г. По време на извършване на деянието, предмет на обвинителния акт свид. И. е била малолетна /на 12 г./.

          Подс. А. и свид. И. ***. Последната е ходела на училище до 6-ти клас, като не го е  завършила. Подсъдимият и И. се запознали в училище, когато А. е бил на 18 г., а И. на 12 г. Първо били приятели и много се  харесвали. Свид. И. споделила с майка си, че много харесва А. и иска да се ожени за него, но тя й отговорила, че е още много малка и не е време да се жени. И. казала, че не може да живее без него и го иска за съпруг. В началото на 2012 г., един ден подс. А. и свид. И., след  като си тръгнали от училище решили да избягат, т.к. родителите на И. не били съгласни тя да се жени за подсъдимия. Двамата решили да избягат в гората. Там за пръв път правили секс, като бил доброволно и от двете страни. Подсъдимият не е насилвал И. или да я е заплашвал с нещо. След 2 дни решили да се приберат в домовете си, след което съобщили на родителите си за стореното от тях. Подс. А. и свид. И. посетили дома на последната и твърдо заявили, че не могат да живеят един без друг и искат да се оженят. И. била категорична, че ако родителите й не се съгласят с нейното желание, ще избяга от дома си и никога няма да се върне. Оттогава свид. И. заживяла при подсъдимия и на 30.12.2012 г. родила дете – Величка. За детето се грижат подсъдимия и И., като получават помощ и от своите родители.

          На 26.11.2015 г. подс. А. и свид. И. сключили граждански брак – Удостоверение № 6733150525.

                Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към следственото дело, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

С деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.151, ал.1 от НК.

  Деянието си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

  При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.158 от НК и доколкото подсъдимият е сключил гр.брак с лицето, с което е заживял на съпружески начала – А.И., не му наложи наказание. Следва да се отбележи, че към датата на с.з. – 24.02.2016 г. разпоредбата на чл.158 от НК е отменена, но тази разпоредба е действала към датата на деянието – началото на 2012 г. и тъй като това се явява по-благоприятно за дееца, съдът приложи чл.158 от НК в редакцията му към началото на 2012 г., поради което не наложи на подс. А. наказание.

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

   

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: